Sep 11, 2012, 11:07 AM

Каприз

  Poetry » Love
764 0 5

Каприз

 

 

И преди да потънем с теб в нежна забрава

и да слеем в едно огнено цяло души и тела...

Ще спра за миг и самата аз - цяла в жарава,

"Харесвам ли ти!?!" - ще те попитам, просто така.

 

 

И разлюлян от желанието си - все те предава,

ти нищо няма да кажеш, дори само дума една.

И ще ме отпратиш така, и ще се чудиш тогава,

що за лудост - жена, красота, суета, самота...

 

 

 

  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...