11.02.2016 г., 22:58 ч.

Каприз на душата 

  Поезия » Философска, Бели стихове
1176 0 6
Представих си, че вече ме няма
и всичко стана толкоз незначително
просто
лесно дори.
Полетях нагоре към моята мечта
към тайните, които не разбирах
към живота, който не изживях
към тебе, която никога не открих.
Забравих болката, която тъй добре
се бях научил да прикривам.
Времето спря.
Безвремието отми отровата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Ватев Всички права запазени

Предложения
: ??:??