28.11.2018 г., 9:50

Капризите на Пловдив

651 0 0

Излезнал от прахта на времето и историческите скази,

въздига се град Пловдив на върха на днешния си звезден блясък.

Като избримчени от сиво ежедневие се движат човешки нанизи

и по притулени сокаци притихват с утринния звънчев ек.

 

Спокоен, Филип Втори Македонски дига десница с тържество,

а над бронзовия монумент редят сакрален кръг гранитни хълмове.

Колоните на театри, музеи и стадиони са знак за старо мъжество.

Дърво и камък крепят духа на древните предания и гласове.

 

 

"За" инициативите на Секция "Култура" в Община Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...