Nov 28, 2018, 9:50 AM

Капризите на Пловдив

  Poetry » Civic
653 0 0

Излезнал от прахта на времето и историческите скази,

въздига се град Пловдив на върха на днешния си звезден блясък.

Като избримчени от сиво ежедневие се движат човешки нанизи

и по притулени сокаци притихват с утринния звънчев ек.

 

Спокоен, Филип Втори Македонски дига десница с тържество,

а над бронзовия монумент редят сакрален кръг гранитни хълмове.

Колоните на театри, музеи и стадиони са знак за старо мъжество.

Дърво и камък крепят духа на древните предания и гласове.

 

 

"За" инициативите на Секция "Култура" в Община Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...