28 нояб. 2018 г., 09:50

Капризите на Пловдив

656 0 0

Излезнал от прахта на времето и историческите скази,

въздига се град Пловдив на върха на днешния си звезден блясък.

Като избримчени от сиво ежедневие се движат човешки нанизи

и по притулени сокаци притихват с утринния звънчев ек.

 

Спокоен, Филип Втори Македонски дига десница с тържество,

а над бронзовия монумент редят сакрален кръг гранитни хълмове.

Колоните на театри, музеи и стадиони са знак за старо мъжество.

Дърво и камък крепят духа на древните предания и гласове.

 

 

"За" инициативите на Секция "Култура" в Община Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...