28 nov 2018, 9:50

Капризите на Пловдив

  Poesía » Civil
652 0 0

Излезнал от прахта на времето и историческите скази,

въздига се град Пловдив на върха на днешния си звезден блясък.

Като избримчени от сиво ежедневие се движат човешки нанизи

и по притулени сокаци притихват с утринния звънчев ек.

 

Спокоен, Филип Втори Македонски дига десница с тържество,

а над бронзовия монумент редят сакрален кръг гранитни хълмове.

Колоните на театри, музеи и стадиони са знак за старо мъжество.

Дърво и камък крепят духа на древните предания и гласове.

 

 

"За" инициативите на Секция "Култура" в Община Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...