28 nov 2018, 9:50

Капризите на Пловдив

  Poesía » Civil
658 0 0

Излезнал от прахта на времето и историческите скази,

въздига се град Пловдив на върха на днешния си звезден блясък.

Като избримчени от сиво ежедневие се движат човешки нанизи

и по притулени сокаци притихват с утринния звънчев ек.

 

Спокоен, Филип Втори Македонски дига десница с тържество,

а над бронзовия монумент редят сакрален кръг гранитни хълмове.

Колоните на театри, музеи и стадиони са знак за старо мъжество.

Дърво и камък крепят духа на древните предания и гласове.

 

 

"За" инициативите на Секция "Култура" в Община Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...