Кара Дере
699
0
0
Пустинен плажът спомени реди,
за бурни нощи, за лежерни дни,
усмивки палави, сълзи тъжовни,
милувки нежни, игри греховни.
Барът - три сковани дъски,
окичен със спомени, залят от вълни,
самотно от пясъка стърчи,
помни хиляди изречени мечти.
Бушува морето разпенено в мрака,
на хоризонта светлинка луната чака,
в гората дъждът тихо ръми,
единствена палатка, гръм от екстаз ехти.
Две преплетени тела,
във вихъра си е любовната игра.
Ох, мое любимо Кара Дере,
догодина ти знаеш кога, аз знам къде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никой Нищо Всички права запазени
