Кара Дере

Пустинен плажът спомени реди,

за бурни нощи, за лежерни дни,

усмивки палави, сълзи тъжовни,

милувки нежни, игри греховни.

Барът - три сковани дъски,

окичен със спомени, залят от вълни,

самотно от пясъка стърчи,

помни хиляди изречени мечти.

Бушува морето разпенено в мрака,

на хоризонта светлинка луната чака,

в гората дъждът тихо ръми,

единствена палатка, гръм от екстаз ехти.

Две преплетени тела,

във вихъра си е любовната игра.

Ох, мое любимо Кара Дере,

догодина ти знаеш кога, аз знам къде.