Кара Дере
700
0
0
Пустинен плажът спомени реди,
за бурни нощи, за лежерни дни,
усмивки палави, сълзи тъжовни,
милувки нежни, игри греховни.
Барът - три сковани дъски,
окичен със спомени, залят от вълни,
самотно от пясъка стърчи,
помни хиляди изречени мечти.
Бушува морето разпенено в мрака,
на хоризонта светлинка луната чака,
в гората дъждът тихо ръми,
единствена палатка, гръм от екстаз ехти.
Две преплетени тела,
във вихъра си е любовната игра.
Ох, мое любимо Кара Дере,
догодина ти знаеш кога, аз знам къде.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никой Нищо Все права защищены
