Кара Кольо
Както си бе на чардака,
нехайно изтегнат в хамака,
пиещ си руйното вино,
слушайки дисколатино,
Кара Кольо в джоба се бръкна
и мисъл една му се пръкна.
А той не мислеше много...
Не му се удава,ей Богу!
,,Я да изкарам париците,
дорде ги няма кибиците,
и да ударя чертата-
ще стигнат ли за чешмата.
Тя малко ляга ми скъпо,
но нали парче съм тъпо,
ще я изградя до края,
а после ще и бера колая!"
Зарад тоз пусти мерак
всеки става пълен глупак.
Дали е Пенка или Рада-
разходът на теб се пада!
Е, и момата има заслуга...
Ти искаш нея, никоя друга!
Евала, братко, за твойте желания!
Знай, че имаш от мен почитания!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени