Както си бе на чардака,
нехайно изтегнат в хамака,
пиещ си руйното вино,
слушайки дисколатино,
Кара Кольо в джоба се бръкна
и мисъл една му се пръкна.
А той не мислеше много...
Не му се удава,ей Богу!
,,Я да изкарам париците,
дорде ги няма кибиците,
и да ударя чертата-
ще стигнат ли за чешмата.
Тя малко ляга ми скъпо,
но нали парче съм тъпо,
ще я изградя до края,
а после ще и бера колая!"
Зарад тоз пусти мерак
всеки става пълен глупак.
Дали е Пенка или Рада-
разходът на теб се пада!
Е, и момата има заслуга...
Ти искаш нея, никоя друга!
Евала, братко, за твойте желания!
Знай, че имаш от мен почитания!
© Георги Янков Всички права запазени