13.01.2016 г., 21:22

Карай да върви

440 0 1

Карай да върви

 

Едно семейство се разхожда в парка.

На средна възраст, не във младостта,

другар от миналото и другарка,

държащи се по навик, под ръка.

 

Все още те, един друг се привличат,

не знам дали това е любовта,

по навик може би,"любими" се наричат,

или защото са сами в света.

 

Аз виждам в тях, че огънят прегаря...

По скоро пушека край тях дими

и Пропастта им бавно се отваря...,

Досадата им с тях ще за върви!

 

До болка се познават помежду си!

Видели са си всичките страни,

кога се радват и кога се мусят,

и гледат вече всичко от страни.

 

И всичко туй приемат помирени...

Тях ежедневието ги държи.

 Те като много хора не обичат смени

и все си казват: "Карай да върви"!

 

Годините в семейството се трупат...

Със времето те трупат мазнини...

Любов отново няма как да купят,

Затуй я карат, просто да върви!

       11-23.04.2015г.София

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Обръщам се към нашето ежедневие и примиренчество

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...