Карай да върви

Едно семейство се разхожда в парка.

На средна възраст, не във младостта,

другар от миналото и другарка,

държащи се по навик, под ръка.

Все още те, един друг се привличат,

не знам дали това е любовта,

по навик може би,"любими" се наричат,

или защото са сами в света.

Аз виждам в тях, че огънят прегаря...

По скоро пушека край тях дими

и Пропастта им бавно се отваря...,

Досадата им с тях ще за върви!

До болка се познават помежду си!

Видели са си всичките страни,

кога се радват и кога се мусят,

и гледат вече всичко от страни.

И всичко туй приемат помирени...

Тях ежедневието ги държи.

 Те като много хора не обичат смени

и все си казват: "Карай да върви"!

Годините в семейството се трупат...

Със времето те трупат мазнини...

Любов отново няма как да купят,

Затуй я карат, просто да върви!

       11-23.04.2015г.София