13 янв. 2016 г., 21:22

Карай да върви

446 0 1

Карай да върви

 

Едно семейство се разхожда в парка.

На средна възраст, не във младостта,

другар от миналото и другарка,

държащи се по навик, под ръка.

 

Все още те, един друг се привличат,

не знам дали това е любовта,

по навик може би,"любими" се наричат,

или защото са сами в света.

 

Аз виждам в тях, че огънят прегаря...

По скоро пушека край тях дими

и Пропастта им бавно се отваря...,

Досадата им с тях ще за върви!

 

До болка се познават помежду си!

Видели са си всичките страни,

кога се радват и кога се мусят,

и гледат вече всичко от страни.

 

И всичко туй приемат помирени...

Тях ежедневието ги държи.

 Те като много хора не обичат смени

и все си казват: "Карай да върви"!

 

Годините в семейството се трупат...

Със времето те трупат мазнини...

Любов отново няма как да купят,

Затуй я карат, просто да върви!

       11-23.04.2015г.София

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Обръщам се към нашето ежедневие и примиренчество

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...