Jan 13, 2016, 9:22 PM

Карай да върви

441 0 1

Карай да върви

 

Едно семейство се разхожда в парка.

На средна възраст, не във младостта,

другар от миналото и другарка,

държащи се по навик, под ръка.

 

Все още те, един друг се привличат,

не знам дали това е любовта,

по навик може би,"любими" се наричат,

или защото са сами в света.

 

Аз виждам в тях, че огънят прегаря...

По скоро пушека край тях дими

и Пропастта им бавно се отваря...,

Досадата им с тях ще за върви!

 

До болка се познават помежду си!

Видели са си всичките страни,

кога се радват и кога се мусят,

и гледат вече всичко от страни.

 

И всичко туй приемат помирени...

Тях ежедневието ги държи.

 Те като много хора не обичат смени

и все си казват: "Карай да върви"!

 

Годините в семейството се трупат...

Със времето те трупат мазнини...

Любов отново няма как да купят,

Затуй я карат, просто да върви!

       11-23.04.2015г.София

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Обръщам се към нашето ежедневие и примиренчество

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...