Каракорум*
Аз съм светлина, аз
съм жива душа – рея се
отвъд пространство
и времена! Скитник
съм аз, сам в света –
нека те отведа в далечна
и забравена земя...
Нека те отведа в Каракорум!
Когато с изгрева
кърваво Слънце степта
прогаря – аз съм там!
И когато тимпаните
и цитрите зазвучат,
и от вечния си сън
войни се събудят, аз
съм там- скита духа ми
с тях! Когато погледна
към изгряващото Слънце
на изток душата ми
иска да се освободи-
крача по каменист и
пустинен друм! Един
съдбовен ден в Каракорум
духът ми ще намери
покой- по пътя свой
вечен ще отпътува!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нако Наков Всички права запазени
