19.01.2015 г., 0:12

Каравана

666 0 0

 

Бяла, малка каравана

внучката видяла в нета

и веднага ме захвана

да я купя, за морето:

 

с плексигласови прозорци

и дантелени пердета,

тук, пред погледите зорки

на кварталните момчета,

 

тръгнем ли на обиколка

татко, мама, аз и Джиджи

да си кажат: „Боже, колко

грациозно тя се движи

 

след колата на теглича

къщичката им двуока”.

И след нея те да тичат

чак до ъгъла на блока.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...