Jan 19, 2015, 12:12 AM

Каравана

671 0 0

 

Бяла, малка каравана

внучката видяла в нета

и веднага ме захвана

да я купя, за морето:

 

с плексигласови прозорци

и дантелени пердета,

тук, пред погледите зорки

на кварталните момчета,

 

тръгнем ли на обиколка

татко, мама, аз и Джиджи

да си кажат: „Боже, колко

грациозно тя се движи

 

след колата на теглича

къщичката им двуока”.

И след нея те да тичат

чак до ъгъла на блока.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...