28.10.2007 г., 11:57

Кардиообиск

1.1K 0 12
Искаш го нали?
Сърцето ми на “Scan”.
Тупка, шава ли?
Ще го скрепим с пирон
за длан.
Галеща, ръката ти.
Претърсва раните.
За нелегални
отпечатъци.
От непознати
без сертификати.
Намирам го за
плашещо.
Усмивка и петата ти
Завърта се.
Измамващо.
Гърбът изскърцва
с надпис:
“Статус: Пребъркан.”
Заклеймяващо...
Изчакай!
Ще има крайно търсен
и желан
Резултат.
Острие от... стрела?
Не е на Амур.
Дубликат.
Но някаква
бразда...
(Изтръпвам.)
... от “обичам те”.
Свирепо опипване.
(Възбуждащо.)
Момиче ли е?
Зле прикрито
хлипване.
Внезапно безразличие.
Триумфално. Опрощаващо.
Не намираш
източник.
Повторно
проверяване.
Грешка нямащо.
Почакай, как “обичам те...?”
Потупване по рамото.
Заплаках.
То е ничие...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • оригинално
  • Стил комптърна програмка...с леки препратки. Да живеят новите технологии в чувствата, чуствеността и чувствителността !
  • хахаха
    добре!
  • Мерси!
    леко неясно като съдържание... може би. Тя Креми затва ме потрети... Maxine, почвам да ти ставам фен на коментарите за мен. Това е особено изтънчена форма на садо-мазо-нарцисизъм

    Благодаря на тези, които го разбраха. Благодаря и на онези, които се опитаха. На всички останали препоръчвам да прочетат 20-те (и кусур) тома на Тодор Живков. Там нещата са ясни.
  • Това не е хапка за гълтане отведнъж,защото се задавяш.
    Иска дъвкане,за да я смелиш.Но изглежда екзотично и апетитно!
    Браво!!!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...