Карма
Нарамих днес една дузина спомени
и тръгнах да кръщавам ветровете…
И странно, без дори да се опомня,
съвсем сама си пуснах бесовете.
Онези, мойте, дето си ги сея,
по тъжни нощи и през сиви друми…
И без които никак не умея,
да си открия огнените думи.
А те, нали са бесове, щуреят,
взривяват тишината и покоя.
За лудо в мислите ми се пилеят,
и ме обричат, все да бъда твоя…
От тази орисия се не бяга –
без път да скитам и да бъда вярна.
Щом днес номадка себе си залага,
то значи тази обич ѝ е карма…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
