4.06.2006 г., 16:35

Карма

1.6K 0 1
Карма

Вятър носи душата ми насред небето
Виждам луната и стотици звезди
Вятър промени нещо вътре в сърцето
И душата вече не ме боли

Само вятъра може да ме спаси от мен
Само той може да загаси болката
Само вятъра може да изясни моята карма

Огън гори някъде в моето сърце
От малка искрица започна това
Огъня ,запален още от малко дете
Още изгарям до сега

Само огъня може да ме върне към живота
Само той може да ме възпламени
Само огъня може да изясни
Моята карма

Вода тече и изпълва цялото ми тяло
В съзнанието ми ври
Водата съживи сърцето изгоряло
Искам да пия със затворени очи

Само водата може да ме събуди
Само тя ще ме изцяло промени
Само водата може да изясни
Моята карма

Светлината лекува моята душа
Толкова години от страх разрушена
Светлината обливаме с доброта
Тя лекува душата ми наранена

Само светлината ме въздига в небето
Само тя може да ми покаже всички звезди
Само светлината може да изясни
Моята карма

Шума се спука дълбоко в моя ум
Не обичам да съм сам в тишина
Достигам до истината с много шум
Така се появи и светлината

Само шума може да ме накара да говоря
Само той може да ми прости
Само шума може да изясни
Моята карма

Душата ми страда когато
Няма смисъл от съществуването и
Само душата може да изясни
Моята карма

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...