Jun 4, 2006, 4:35 PM

Карма

  Poetry
1.6K 0 1
Карма

Вятър носи душата ми насред небето
Виждам луната и стотици звезди
Вятър промени нещо вътре в сърцето
И душата вече не ме боли

Само вятъра може да ме спаси от мен
Само той може да загаси болката
Само вятъра може да изясни моята карма

Огън гори някъде в моето сърце
От малка искрица започна това
Огъня ,запален още от малко дете
Още изгарям до сега

Само огъня може да ме върне към живота
Само той може да ме възпламени
Само огъня може да изясни
Моята карма

Вода тече и изпълва цялото ми тяло
В съзнанието ми ври
Водата съживи сърцето изгоряло
Искам да пия със затворени очи

Само водата може да ме събуди
Само тя ще ме изцяло промени
Само водата може да изясни
Моята карма

Светлината лекува моята душа
Толкова години от страх разрушена
Светлината обливаме с доброта
Тя лекува душата ми наранена

Само светлината ме въздига в небето
Само тя може да ми покаже всички звезди
Само светлината може да изясни
Моята карма

Шума се спука дълбоко в моя ум
Не обичам да съм сам в тишина
Достигам до истината с много шум
Така се появи и светлината

Само шума може да ме накара да говоря
Само той може да ми прости
Само шума може да изясни
Моята карма

Душата ми страда когато
Няма смисъл от съществуването и
Само душата може да изясни
Моята карма

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....