V.P.P. (Бенита)
10 31
11.02.2009 г., 20:31 ч.

Кармично... 

  Поезия
773 0 3

По булевардите на мрака,
окъпани във светлина,
стаено нещичко ни чака,
на разстояние една ръка.

Така е близко да го вземем,
а сякаш... Толкова далече.
Ти от мене си обсебен...
И това... Така ти пречи

да прогледнеш в мрака
и да стиснеш във ръка,
онова, което тебе чака,
на разстояние една сълза.

И протегната, да го докосна,
видяла го... За миг... Едва,
сепвам се... И се ядосвам.
И потъвам... Във тъга...

А толкова малко остана,
да го пипна със ръка...
Онова, което мене чака,
на разстояние една душа,

че се обръщам и си тръгвам,
а ти оставаш там... Смутен,
а когато пак при теб се върнах,
усетих погледа ти... Вледенен

и от него, тръпки ме побиха
и не посегнах... Със ръка...
Възпряна от внезапна мисъл,
че се разминахме... Едва...


© Бенита Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??