Кармично...
По булевардите на мрака,
окъпани във светлина,
стаено нещичко ни чака,
на разстояние една ръка.
Така е близко да го вземем,
а сякаш... Толкова далече.
Ти от мене си обсебен...
И това... Така ти пречи
да прогледнеш в мрака
и да стиснеш във ръка,
онова, което тебе чака,
на разстояние една сълза.
И протегната, да го докосна,
видяла го... За миг... Едва,
сепвам се... И се ядосвам.
И потъвам... Във тъга...
А толкова малко остана,
да го пипна със ръка...
Онова, което мене чака,
на разстояние една душа,
че се обръщам и си тръгвам,
а ти оставаш там... Смутен,
а когато пак при теб се върнах,
усетих погледа ти... Вледенен
и от него, тръпки ме побиха
и не посегнах... Със ръка...
Възпряна от внезапна мисъл,
че се разминахме... Едва...
© Бенита All rights reserved.
