5.12.2014 г., 21:27

Карнавалът на любовта

1K 0 4

Колко жестока можеш да бъдеш ти, любов...
Точно ти! Тази, от всеки желаната.
Колко лесно можеш да съсипеш нечии живот
и да го пратиш навеки в забравата...

 

А колко силно можеш да удряш...
Да, ти...на пръв поглед беззащитната...
Можеш също да крещиш, да псуваш, да хвърляш,
всичко можеш, ако се почувстваш отритната.

 

Каква заблуда си само, горкичката!
За теб всеки живота би си дал...
На луди без милост направи ни всичките...
И пак не ти стига...Всичко за теб е карнавал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Викторио Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...