14.04.2009 г., 20:25

Картина

920 0 0

Пътуващи облаци,

парчета памук,

плаващи по хоризонтите на слънчевата палитра.

Лица на старци -

сиви скулптури на времето.

Сенките на скитници -

като птици, оплетени в мрежите на вятъра.

Самотниците -

празни гробове сред мрака.

Любовниците -

розов наркотик под завивките в леглата ни.

Светът -

ловец на щaстие,

забил стрелите си в очите на нещастниците.

Смъртта -

съдия в трибунала на времето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Делян Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...