Картина
Като икона,
от стената насреща,
от снимка ме гледа жената любима.
Вечер самотна,
но обич гореща,
превърнала снимката в чудна картина,
Докосвам я
с ледени пръсти,
с години нетоплени, днес пак сами.
А тя е икона,
пред нея се кръсти,
а не с безразличие да се стои.
Художник не съм,
но чувства потапям
в палитра от тази силна любов.
И сякаш в сън,
рамките стапям,
картина отправя към мен своя зов.
Заспивам,
отново с очи
към снимката на стената отсреща.
Ето, откривам,
как нежно звучи,
спомен от тази обич гореща.
Явор Перфанов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Перфанов Всички права запазени