Като икона,

от стената насреща,
от снимка ме гледа жената любима.

Вечер самотна,
но обич гореща,
превърнала снимката в чудна картина,

Докосвам я
с ледени пръсти,
с години нетоплени, днес пак сами.

А тя е икона,
пред нея се кръсти,
а не с безразличие да се стои.

Художник не съм,
но чувства потапям
в палитра от тази силна любов.

И сякаш в сън,
рамките стапям,
картина отправя към мен своя зов.

Заспивам,
отново с очи 
към снимката на стената отсреща.

Ето, откривам,
как нежно звучи,
спомен от тази обич гореща.

Явор Перфанов