Взирах се дълго,
право в очите ти...
Малко нацупена, тъжна...
Чашата вино,
в художник превърнах...
Опакото на ръката ми -
музата...
Бяла покривка - платното...
Петната срамежливо попиват... разляно...
Картината -
едва забележими образи...
„Романтична вечеря с непозната“...
откачена, леко нацупена...
втренчила се в ръцете ти...
© Екатерина Глухова Всички права запазени