Във всеки миг пред очите ми изплува
Картина чудна и със нищо несравнима
Една жена, обвита в тайнствена магия
Гледаща към мен с увереност и сила
Косите й развяти са от пролетния вятър
Разнасящи навред своя цветен аромат
Разкриващ копнежи и мечти крилати
С които изпълнила е своя тайнствен свят
Устните й разтеглени са в приказна усмивка
Придаваща й божествена, неземна красота
Ухаеща на нежност е тази женствена обвивка
Изпълнена със вяра и чистосърдечна доброта
Приканващи ме тихо в нейната прегръдка
Ръцете нежни, протегнати и двете са към мен
И знам, че поема ли ги в своите няма да ги пусна
Но ще остана там, завинаги от нея запленен
И всяка нужна крачка бързо изминавам
След миг поел съм нейните във моите ръце
Прегръщам я и нежно по челото я целувам
Жената, пленила с любовта си моето сърце
© Христо Банов Всички права запазени