23.03.2021 г., 17:51

Картина

967 0 0

Във всеки миг пред очите ми изплува

Картина чудна и със нищо несравнима

Една жена, обвита в тайнствена магия

Гледаща към мен с увереност и сила

 

Косите й развяти са от пролетния вятър

Разнасящи навред своя цветен аромат

Разкриващ копнежи и мечти крилати

С които изпълнила е своя тайнствен свят

 

Устните й разтеглени са в приказна усмивка

Придаваща й божествена, неземна красота

Ухаеща на нежност е тази женствена обвивка

Изпълнена със вяра и чистосърдечна доброта

 

Приканващи ме тихо в нейната прегръдка

Ръцете нежни, протегнати и двете са към мен

И знам, че поема ли ги в своите няма да ги пусна

Но ще остана там, завинаги от нея запленен

 

И всяка нужна крачка бързо изминавам

След миг поел съм нейните във моите ръце

Прегръщам я и нежно по челото я целувам

Жената, пленила с любовта си моето сърце

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Банов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...