9.09.2023 г., 18:47 ч.  

Картина, нарисувана върху есенно море 

  Поезия » Философска
779 7 8

КАРТИНА, НАРИСУВАНА ВЪРХУ ЕСЕННО МОРЕ

 

По крайбрежната улица залезът с цвят на смокиня

бавно в скута на кроткия прилив вечерен изтля.
Сякаш някой терзия край плажа притихнал премина

и платнище от есенна тиха умора разстла.

 

Всеки бързаше вкъщи да скъта последното лято –

дъх на праскови, орехи, смирна и късче тамян.

А небето в юмрук беше стиснало късчето злато

и висеше над празния, съскащ от скука, талян.

 

Ето, стигнахме с тебе чертата на пътя разделен,

подир който си тръгваме – всеки отдето дойде.

И каквото роди се, след нас ще потъне безследно –

миг – да бъда любима, и вечност – да мисля за теб.

 

Но така сътворен е животът – объркан и грешен.

Бог не казва защо или какво е предначертал.

Самотата е болест без лек, докогато не срещнеш

онзи залез, след който разбираш защо си живял.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??