Картина, нарисувана върху есенно море
КАРТИНА, НАРИСУВАНА ВЪРХУ ЕСЕННО МОРЕ
По крайбрежната улица залезът с цвят на смокиня
бавно в скута на кроткия прилив вечерен изтля.
Сякаш някой терзия край плажа притихнал премина
и платнище от есенна тиха умора разстла.
Всеки бързаше вкъщи да скъта последното лято –
дъх на праскови, орехи, смирна и късче тамян.
А небето в юмрук беше стиснало късчето злато
и висеше над празния, съскащ от скука, талян.
Ето, стигнахме с тебе чертата на пътя разделен,
подир който си тръгваме – всеки отдето дойде.
И каквото роди се, след нас ще потъне безследно –
миг – да бъда любима, и вечност – да мисля за теб.
Но така сътворен е животът – объркан и грешен.
Бог не казва защо или какво е предначертал.
Самотата е болест без лек, докогато не срещнеш
онзи залез, след който разбираш защо си живял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
