10.06.2011 г., 11:19

Картина от чувства

632 1 0

Цветовете се преливат в монохромната дъга,

шарка със контур се сливат, избледняват на дъжда.

Образът ти се размива, губи форма и душа,

аз те виждам още ясно, в светлината на ума.

 

И картината рисувам, хванал четка във ръка,

аз стоя сега безмълвно, там пред входната врата.

Мойте сили аз предавам върху бялото платно,

и душата ти се скри под щриха, там застана сгушено.

 

Това не е портрет, а снимка, уловила младостта,

грее твоята усмивка, съхранена във вечността.

Дъждът не може да ме спре, силен е във мен стремежа,

трябва аз да те завърша, за да потуша копнежа.

 

Да те зърна аз копнея, за последно в този час,

защото вече не ми стига ехото на твоя глас.

Мислите ми са превзети, окупирани от мисълта,

вече нямам епитети, свърших аз и римата.

 

Аз картината ще пазя, ще я браня и обичам,

не защото обещах ти, а защото ти се вричам.

Никога не ще забравя какво направи ти за мен,

светлината ми възвърна, жив съм аз от онзи ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...