19.08.2004 г., 20:53

Картини от цветни предмети...

1.7K 0 3
Картини от цветни предмети
прорязват съзнанието ми:
И пак ми е сиво и мрачно.
Прозявам се, сякаш
ще глътна сърцето на въздуха.
Така ми е мудно.
Искам да скоча отнякъде.
Да се пръсна на малки парченца -
да вляза в окото ти.
За да видиш колко красива съм всъщност.


Редактирана версия:


*С благодарност на Счупено Огледало(за градивната критика)*

Картини от цветни предмети
прорязват съзнанието ми:
И пак ми е сиво и мрачно.
Искам да скоча отнякъде.
Да се пръсна на малки парченца -
да вляза в окото ти.
За да видиш колко красива съм всъщност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Тушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гери, видях, че си го пуснала отделно, но не е практично някак да ги цепим - нека хората видят на едно място двата варианта и да имат въможност да избират - това е практиката ни - случвало се е и преди.
  • Ами, тогава бих предложила следното - да дадем на момичето възможност да развие таланта си без да го хвърляме в стресови ситуации.
    Това може да стане като го насърчаваме с финес, без излишни хвалби и без хапливи забележки.
  • Не съм критик, но искам да споделя, че последните три стиха са прекрасни.

    Да се пръсна на малки парченца -
    да вляза в окото ти.
    За да видиш колко красива съм всъщност.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...