Каруцарско
Ориста с камшик, случайно,
шибна младото ми конче
и то препусна без посока
през ботруни и оврази;
хеле, улових юздите, кротна,
обаче бедната каруца
не опазих, и горката
заскрибуца с вой протяжен.
Рекох си, така не може,
току виж попилея осите,
та затуй поизчегъртах
де що катранец в мене носех;
Мазах-струвах и... облагна.
Даже път един намерих,
не беше баш от магистралните -
прав, загладен и премерен...
ала хвърлей преди билото,
катранилницата дрънна кухо;
Пак му хванах някак цаката -
залисвах пътници, в нощта им,
с блага дума, галещ жест,
и до първата пресечка още,
без да се охарча грош,
им отмъквах, колко смогнех,
черната, но ценна грес.
Доста посъбрах... Сегинка
вече спускам се надоле,
а до крайната отсечка
не е толкова далече.
Колесата са доволни
и припяват безконечно:
Лек е пътят ти, човече...
Лек е пътят ти, човече...
13.03.2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Нешев Всички права запазени
Прекрасно, както винаги!