здравей как си

забърках каша
навън валеше и
се сетих
как стояхме на дивана
ядяхме чипс и
мълчанието ни бе приятно
как коледните светлинки висяха
от всеки ъгъл на апартамента
и нямаше нужда от лампи
защото светехме отвътре
един за друг
и бе напълно достатъчно

забърках каша
с чувства
с няколко човека
и сега не знам какво да правя
защото се изгубих
когато те загубих

как си
трудно ми е да приема
че вече всичко е различно
и дори да си говорим
не е същото
не сме онези двамата
които мислехме че ще са
напук на всичко заедно

в огледалото се отразява
момиче което не познавам
тъга
и тишина без думи
но с много болка
с празнина
и се опитва
да стане нова
да се гордее
поне веднъж
с това което е
и което заслужава
да е
но не е
и се опитва
е все по-объркана във опитите
да направи нещо друго
да получи нещо
което търси другаде
а то вероятно
е пред огледалото
изгубено
без сянка
без звук
във тишината

искам да избягам
да забравя
моля те
да сме далече
да не е било
да не е счупено
сърцето
да е чисто огледалото
без тъжни мисли
без черни думи
без онези обещания
които се превърнаха във вятър

как си

забърках каша
с хора
с чувства
и не знам какво да правя
не знам коя съм
какво направих

а исках само
да съм щастлива