Катарзис
Катарзис
Когато любовта отмине,
простреляна от изневяра
и подъл низ предателства,
а всичко светло в миг изстине -
тогава идва час на мяра...
за мяра... Куп ласкателства...
и празни клетви с мъртви думи
отекват в тишината глухо,
а ние – птици без крила,
висим на кръста си без(д)умни.
Полята обич са пустиня суха,
ала не свършва тук света.
Катарзисът на болката
ни е чистилище, в което
отново любовта ни да
възкръсне – преродена,
светла.
29.06.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Йорданова Всички права запазени
