Traum (Цвети Йорданова) Traum (Цвети Йорданова)
4 20
3 jul 2011, 12:23

Катарзис

  Poesía
1.5K 0 41

 

Катарзис


Когато любовта отмине,

простреляна от изневяра

и подъл низ предателства,

а всичко светло в миг изстине -

тогава идва час на мяра...

за мяра... Куп ласкателства...

и празни клетви с мъртви думи

отекват в тишината глухо,

а ние – птици без крила,

висим на кръста си без(д)умни.

Полята обич са пустиня суха,

ала не свършва тук света.


Катарзисът на болката

ни е чистилище, в което

отново любовта ни да

възкръсне – преродена,

светла.

 

29.06.2011

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Йорданова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • anarilska (Цветана Качерилска)
    anarilska (Цветана Качерилска)
    Поздрави!
    А всички ние така искаме да избягаме от болката!!!
  • Traum (Цвети Йорданова)
    Traum (Цвети Йорданова)
    Веси, знам... и още как! Благодаря ти за всичко!
    Таня, сполай за съпричастието!
  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    Поздрави и от мен за хубавия стих!!!
    И да не те отминава любовта!!!
    Благодаря ти...Знаеш...
  • Traum (Цвети Йорданова)
    Traum (Цвети Йорданова)
    Боре, Зики - благодаря ви, Приятели! Истината е, че стихотворението има идея, но и "трески за дялане". Иначе катарзисите си ги преживяваме честичко - особено притежателите на чувствителни душевни струни! Поздрав за спрелите на страницата с един световен хит на тази тема
    http://vbox7.com/play:a4ea8024
  • B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
    B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
    Вечния (хамлетовски) въпрос - "Да обичаш... или да не обичаш"! Решен от Цвети - "До последния лист"!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0