Катарзис
Когато любовта отмине,
простреляна от изневяра
и подъл низ предателства,
а всичко светло в миг изстине -
тогава идва час на мяра...
за мяра... Куп ласкателства...
и празни клетви с мъртви думи
отекват в тишината глухо,
а ние – птици без крила,
висим на кръста си без(д)умни.
Полята обич са пустиня суха,
ала не свършва тук света.
Катарзисът на болката
ни е чистилище, в което
отново любовта ни да
възкръсне – преродена,
светла.
29.06.2011
© Цвети Йорданова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
