3 июл. 2011 г., 12:23

Катарзис 

  Поэзия
1154 0 42

 

Катарзис


Когато любовта отмине,

простреляна от изневяра

и подъл низ предателства,

а всичко светло в миг изстине -

тогава идва час на мяра...

за мяра... Куп ласкателства...

и празни клетви с мъртви думи

отекват в тишината глухо,

а ние – птици без крила,

висим на кръста си без(д)умни.

Полята обич са пустиня суха,

ала не свършва тук света.


Катарзисът на болката

ни е чистилище, в което

отново любовта ни да

възкръсне – преродена,

светла.

 

29.06.2011

 

© Цвети Йорданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави!
    А всички ние така искаме да избягаме от болката!!!
  • Веси, знам... и още как! Благодаря ти за всичко!
    Таня, сполай за съпричастието!
  • Поздрави и от мен за хубавия стих!!!
    И да не те отминава любовта!!!
    Благодаря ти...Знаеш...
  • Боре, Зики - благодаря ви, Приятели! Истината е, че стихотворението има идея, но и "трески за дялане". Иначе катарзисите си ги преживяваме честичко - особено притежателите на чувствителни душевни струни! Поздрав за спрелите на страницата с един световен хит на тази тема
    http://vbox7.com/play:a4ea8024
  • Вечния (хамлетовски) въпрос - "Да обичаш... или да не обичаш"! Решен от Цвети - "До последния лист"!
  • Ели, Галя, Донко, Таня, Томад - благодаря за споделеното! Особено ценя добронамерените препоръки, защото знаете, че пише отскоро и не всичко ми е ясно.
    Томад, не съм се отказала от тристишията, но съм начинаеща, затова този вариант ще доизкусуря по-нататък. Нека да ми се избистри още малко - не гоня количества написано, а качество.

  • Много замислящо стихотворение и мого майсторски написано!
  • Хм, аз бих заложил на тристишията. Те са по-интересните, а и по-трудните за реализация...
  • Добре е, че си изхвърлила "изневяра" и "куп ласкателства".
    Поздравления за сполучливата редакция, Цвети!
  • Браво!!!
  • Приятели, това е преработеният вариант

    Когато любовта отмине,
    в гръб простреляна от низ предателства,
    а всичко светло в миг изстине,
    са излишни оправдания, ласкателства...
    Само болката остава помежду ни -
    стенеща от спомени-винѝ.
    Отекват в тишината глуха
    мъртви думи
    на напразни клетви
    и висим на кръста сам-сами
    сред многолюдните тълпи -
    без обич дните са изтляване
    в пустиня суха.

    Но болката ни е катарзис
    и чистилище, в което
    любовта отново да възкръсне -
    преродена, светла.
  • Нека погледнем нещата от светлата страна -
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=253887
    - там, където не мислим за болката ...
    Поздрави, стихът ти ме завладя!
  • Поздравления, Цвети,за истинския стих!
  • Благодаря на всички прочели и споделили! Всяко мнение е важно за мен, особено - конкретни препоръки като твоите, Томад. Ако снощи не бях изтрила по-голямата част от написаното от мен (бяха 40), щеше да имаш възможност да прочетеш и други, различаващи се от преобладаващата тематика. Това стихотворение е в суров вид и ще опитам да го преработя по-нататък.
  • Нелесно за написване. Което води до напасване. И финалът можеше да е по-добре като постройка.

    Иначе поздравления за опита да напишеш нещо по-различно. Не е малко.
  • "Катарзисът на болката..."
    Поетичен анализ на чувствата.
    Поздрав, Цвети!

  • Много добре си го казала, че е чистилище, и отново любовта възкръсва светла и чиста!
    Поздрав от мен, Цвети!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=115274
    и после птицата литва с криле от надежди и обич!
  • Хареса ми, особено финалния стих!
  • Докосващо откровение!
    Сърдечен поздрав,Цвети!
  • браво и от мен,Цвети
  • Браво, Цвети!
    Макар да бъдат тежко наранени
    любов и чувства лесно не умират.
    Дори от тежък спомен уморени,
    те пристана спасителен намират.
  • Благодаря, Ради! И твоят стих е доволно тъжен, особено в клипа под акомпанимента на плачеща цигулка... та да се чуди човек кой по-натъжава...
  • Ей Цвети, ти ме натъжи. Хареса ми стиха.
  • Михаил, Приятелю, благодаря ти за пожеланията!
  • От болката ще се роди сълза,
    по-чиста от роса планинска
    и ще се влее във река
    с любов - за да открие истини.

    Разтърсваща е Поезията ти, Цвети, защото е истинна като живота...
    Бъди щастлива и вдъхновена,приятелко!
    Светъл поздрав!
  • Дани - така е, не е стихоплетство... Марко, добре си дошъл!
  • Истинско е! Много ми хареса!
  • <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>
  • Ласка, Ивон, радвам се от сърце да ви видя при мен! Сполай ви!
  • С поздрави, Цвети! Харесах!
  • "ала не свършва тук света"
    така е
    Поздрав!
  • Маги, Феичке, Елице, Любов, Сеси, Илко, Елена, трогнахте ме със съпричастността си! Борко, Чо, благодаря!
  • "а ние – птици без крила,
    висим на кръста си без(д)умни."

    Много силно!
  • мъдър, изстрадан стих, мила Цвети...
    трогна ме, докосна ме болката...
    сърдечно те, прегръщам..
  • Само един силен дух може да се пречисти в болката, Цвети.
    Блажена си, че си минала през чистилището.

    А любовта винаги спира при тези, които обичат живота...
    Хубав е стихът ти – и по съдържание, и по форма.
    Благодая за откровението.

  • Ще възкръсне рано или късно!
  • Цвети!
  • Болезнен, но много хубав стих!
  • Болезнено силен стих, който има невероятен финал,,отново любовта ни да
    възкръсне – преродена,
    светла'' Поздрав сърдечен Цвети! Удоволствие за мен беше да прочета!
  • Благодаря, Краси! Приятно ме изненада одобрение от теб, който си много прецизен, защото този път превес има чувството, а формата остана на заден план, даже се колебаех дали да го пусна това стихо
  • Безкрили птици има много,
    но да летят отново могат!
    Щом болката духа пречисти
    политва той по нови писти.

    Поздрав!
Предложения
: ??:??