Катарзис

Поэзия

1.5K 0 41

Катарзис

Когато любовта отмине,

простреляна от изневяра

и подъл низ предателства,

а всичко светло в миг изстине -

тогава идва час на мяра...

за мяра... Куп ласкателства...

и празни клетви с мъртви думи

отекват в тишината глухо,

а ние – птици без крила,

висим на кръста си без(д)умни.

Полята обич са пустиня суха,

ала не свършва тук света.

Катарзисът на болката

ни е чистилище, в което

отново любовта ни да

възкръсне – преродена,

светла.

29.06.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anarilska (Цветана Качерилска)

Поздрави!
А всички ние така искаме да избягаме от болката!!!

2011-09-28T12:39:12+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Веси, знам... и още как! Благодаря ти за всичко!
Таня, сполай за съпричастието!

2011-07-17T23:07:03+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Поздрави и от мен за хубавия стих!!!
И да не те отминава любовта!!!
Благодаря ти...Знаеш...

2011-07-17T22:12:50+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Боре, Зики - благодаря ви, Приятели! Истината е, че стихотворението има идея, но и "трески за дялане". Иначе катарзисите си ги преживяваме честичко - особено притежателите на чувствителни душевни струни! Поздрав за спрелите на страницата с един световен хит на тази тема
http://vbox7.com/play:a4ea8024

2011-07-13T22:36:15+03:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Вечния (хамлетовски) въпрос - "Да обичаш... или да не обичаш"! Решен от Цвети - "До последния лист"!

2011-07-11T13:26:14+03:00