Адриан (Андрей Андреев)
274 105
6.10.2019 г., 19:00 ч.

Катедрала 

  Поезия » Философска, Друга
809 0 3

В далечната, ледена Полша... 

в големия, приказен Лодз... 

на мъничка църква попаднах... 

и влязох, подтикнат от Бог... 

 

Изпълнен бе храмът с миряни... 

послушни на Живия Бог... 

очите им - целите в сълзи...

в сърцата им - вяра, любов...

 

Не знаех дали съм там горе... 

в мечтания приказен рай... 

дали пък сам раят не слезе... 

в красивия мъничък храм... 

Но знаех, че искам да бъда... 

дете на Иисуса Христа... 

и словото негово вечно... 

да следвам от днес до смъртта!

 

 

06.10.2019г. 

© Андрей Андреев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е Адриан, щом все още има умиращи от глад, от падащи бомби, прогонени от домовете си хора и.т.н. Не знам колко лица има злото. Защо Бог ни създава несъвършени? Но...Бог е условност, Адриан. Другото му име е доброта или любов - липса на желание и склонност да вредим, да лишаваме, да отнемаме с груба сила, да раняваме.... Радвам се, че един млад човек като теб има такова светоусещане. Напълно си прав, подкрепям те.
  • Благодаря за оценката!

    Все пак, г-жо Мазлум, Библията в категорична, че всеки човек е творение божие, но чеда на Бога са само тия люде, които са го приели за своя спасител.
  • Но знаех, че искам да бъда...
    дете на Иисуса Христа...
    и словото негово вечно...
    да следвам от днес до смъртта!
    Вдъхновено слово!
Предложения
: ??:??