14.08.2014 г., 10:54

Категорично

920 0 1


Дълбоки са очите ти! Приличат на море.

Не си мисли обаче - с тях ще ме омаеш.

Такива като тебе (слушай ме добре!),

не давам със сърцето ми да си играят.

 

Не може да ме любиш, после изведнъж

да затриеш всички пътища към тебе…

Искаш да ме имаш? – Дръж се като мъж,

А останалото – ще си дойде с времето…

 

Ако обаче, нямаш смелост да търпиш,

тогава тръгвай! И каквото ще да става.

Мама все ми казва: „Мъжете се менят,

само любовта, единствено остава.“


04.08.2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...