Като вятъра си - винаги неуловим.
Като повей с дъх на дъжд и пролет.
Обещание си, не за лято...
А може би единствено за днес.

Като слънцето си - жива светлина. 
Като неговия вечен кръговрат.
И дори да си от другата страна.
се връщаш изгревно, за да те има.

Като вода съм -  хаосна и неукротима.
Като вълна, която вечно се разбива. 
Изсипвам се по теб, в пороен дъжд. 
А после в шепите ти бавно се събирам.