18.07.2010 г., 22:06

Като бездомник

824 0 15

 

Часовникът отмерва време

Човешко тежко бреме

Стрелките чукат обикалят

Завъртат ни и уморяват

Отмерват миг минути часове

Отмерват много страхове

Стрелките съдник ли са наш

В косите те оставят сняг

И гоним ние безпощадно

След тях вървим напразно

Време няма всичко е безкрайно

Върти ни в кръг омайно

Като стрелките на часовник

Като един бездомник

По улиците скиташ

За хляб и топлина все питащ

Без време без часовник

Живот живея на бездомник

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...