Часовникът отмерва време
Човешко тежко бреме
Стрелките чукат обикалят
Завъртат ни и уморяват
Отмерват миг минути часове
Отмерват много страхове
Стрелките съдник ли са наш
В косите те оставят сняг
И гоним ние безпощадно
След тях вървим напразно
Време няма всичко е безкрайно
Върти ни в кръг омайно
Като стрелките на часовник
Като един бездомник
По улиците скиташ
За хляб и топлина все питащ
Без време без часовник
Живот живея на бездомник
© Любомир Деничин All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
