longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
Jul 18, 2010, 10:06 PM

Като бездомник

  Poetry
827 0 15

 

Часовникът отмерва време

Човешко тежко бреме

Стрелките чукат обикалят

Завъртат ни и уморяват

Отмерват миг минути часове

Отмерват много страхове

Стрелките съдник ли са наш

В косите те оставят сняг

И гоним ние безпощадно

След тях вървим напразно

Време няма всичко е безкрайно

Върти ни в кръг омайно

Като стрелките на часовник

Като един бездомник

По улиците скиташ

За хляб и топлина все питащ

Без време без часовник

Живот живея на бездомник

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0