18 jul 2010, 22:06

Като бездомник

  Poesía
828 0 15

 

Часовникът отмерва време

Човешко тежко бреме

Стрелките чукат обикалят

Завъртат ни и уморяват

Отмерват миг минути часове

Отмерват много страхове

Стрелките съдник ли са наш

В косите те оставят сняг

И гоним ние безпощадно

След тях вървим напразно

Време няма всичко е безкрайно

Върти ни в кръг омайно

Като стрелките на часовник

Като един бездомник

По улиците скиташ

За хляб и топлина все питащ

Без време без часовник

Живот живея на бездомник

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...