18 jul 2010, 22:06

Като бездомник

  Poesía
826 0 15

 

Часовникът отмерва време

Човешко тежко бреме

Стрелките чукат обикалят

Завъртат ни и уморяват

Отмерват миг минути часове

Отмерват много страхове

Стрелките съдник ли са наш

В косите те оставят сняг

И гоним ние безпощадно

След тях вървим напразно

Време няма всичко е безкрайно

Върти ни в кръг омайно

Като стрелките на часовник

Като един бездомник

По улиците скиташ

За хляб и топлина все питащ

Без време без часовник

Живот живея на бездомник

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...