18 июл. 2010 г., 22:06

Като бездомник

825 0 15

 

Часовникът отмерва време

Човешко тежко бреме

Стрелките чукат обикалят

Завъртат ни и уморяват

Отмерват миг минути часове

Отмерват много страхове

Стрелките съдник ли са наш

В косите те оставят сняг

И гоним ние безпощадно

След тях вървим напразно

Време няма всичко е безкрайно

Върти ни в кръг омайно

Като стрелките на часовник

Като един бездомник

По улиците скиташ

За хляб и топлина все питащ

Без време без часовник

Живот живея на бездомник

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...