Часовникът отмерва време
Човешко тежко бреме
Стрелките чукат обикалят
Завъртат ни и уморяват
Отмерват миг минути часове
Отмерват много страхове
Стрелките съдник ли са наш
В косите те оставят сняг
И гоним ние безпощадно
След тях вървим напразно
Време няма всичко е безкрайно
Върти ни в кръг омайно
Като стрелките на часовник
Като един бездомник
По улиците скиташ
За хляб и топлина все питащ
Без време без часовник
Живот живея на бездомник
© Любомир Деничин Все права защищены