Като буря

30.01.2020 г., 10:58 ч.

Поезия

332 0 0

КАТО БУРЯ

Стоиш... нещо чакаш...какво?
Да видиш как стена и плача
пред теб? Ти не си божество.
Няма в краката ти да се влача.

Върви! Заблави че ме е имало!
Забрави годините! Дори мига
щастлив е изчезнало минало.
Вчера си е за вчера, а сега е сега.

С последен поглед те стрелвам...
Вратата хлопва... Пада ключа...
В една мъртва точка гледам...
Като буря се отприщтва плача...

29 01 2016

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.