Като буря

30 ene 2020, 10:58

Poesía

335 0 0

КАТО БУРЯ

Стоиш... нещо чакаш...какво?
Да видиш как стена и плача
пред теб? Ти не си божество.
Няма в краката ти да се влача.

Върви! Заблави че ме е имало!
Забрави годините! Дори мига
щастлив е изчезнало минало.
Вчера си е за вчера, а сега е сега.

С последен поглед те стрелвам...
Вратата хлопва... Пада ключа...
В една мъртва точка гледам...
Като буря се отприщтва плача...

29 01 2016

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.