КАТО ДЪЖД ОТ ПЛЯВА
Дъжд от книги като плява над страната заваля.
Всеки книги съчинява по градчета и села.
Пишат стари, пишат млади - слава, почит търсят те.
Книги трупат на грамади - няма кой да ги чете.
Умен е народът, значи, не му връзвайте кусур!
Той към красотата крачи като славен трубадур.
Критиката сляпа дреме с кривите си очила.
Не ù дреме пак да вземе вездесъщата метла.
Що ù трябва на баира лозе келяво да копа,
като може от сеира нещо тлъсто да докопа.
Печатари се роиха като мишки през харман.
Манията задоиха без стеснение и свян.
Ей така си продължава да се сипе дъжд от плява.
Вятърът го разпилява, само зрънчице остава!
© Радко Стоянов Всички права запазени
Няма време за заблуди, време и е да се буди.
Иначе ще продължава да се сипе словесната плява