Feb 18, 2010, 2:33 PM

Като дъжд от плява

681 0 2

 

КАТО ДЪЖД ОТ ПЛЯВА

Дъжд от книги като плява над страната заваля.

Всеки книги съчинява по градчета и села.

Пишат стари, пишат млади - слава, почит търсят те.

Книги трупат на грамади - няма кой да ги чете.

Умен е народът, значи, не му връзвайте кусур!

Той към красотата крачи като славен трубадур.

Критиката сляпа дреме с кривите си очила.

Не ù дреме пак да вземе вездесъщата метла.

Що ù трябва на баира лозе келяво да копа,

като може от сеира нещо тлъсто да докопа.

Печатари се роиха като мишки през харман.

Манията задоиха без стеснение и свян.

Ей така си продължава да се сипе дъжд от плява.

Вятърът го разпилява, само зрънчице остава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радко Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Критика сънена, сляпа и с криви очила,не може да размахва литературната метла.Нужна ни е по-оката, читава и по-зъбата.
    Няма време за заблуди, време и е да се буди.
    Иначе ще продължава да се сипе словесната плява
  • Прав си - кафенетата са пълни...книжарниците - не бих казал...
    Но всяко нещо с времето...аз съм опитимист, че в рамките на 3-4 години хората ще започнат да четат повече книги!
    Поздравления за изразената в силен стих позиция!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...