Като есенен дъжд...
По лицето ми бавно дъждът ромоли,
водопадно се сипе в косите.
Не е вярно, че както преди
днес ще мога отново да тичам.
Тихо гаснат в очите ми вечер звезди -
неуспели след лятото малки светулки
да прелитат над зрелите ниви, уви,
и във шепи светът им да свърши...
А и днес, вместо вчера, и малко преди...
Този ден ли е толкова дълъг, кажи?!
Спира залезът нейде в мойте гърди,
и не иска от там да си тръгне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
