Oct 4, 2009, 5:29 PM

Като есенен дъжд...

  Poetry
640 0 4

По лицето ми бавно дъждът ромоли,

водопадно се сипе в косите.

Не е вярно, че както преди

днес ще мога отново да тичам.

 

Тихо гаснат в очите ми вечер звезди -

неуспели след лятото малки светулки

да прелитат над зрелите ниви, уви,

и във шепи светът им да свърши...

 

А и днес, вместо вчера, и малко преди...

Този ден ли е толкова дълъг, кажи?!

Спира залезът нейде в мойте гърди,

и не иска от там да си тръгне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...