Oct 4, 2009, 5:29 PM

Като есенен дъжд... 

  Poetry
464 0 4

По лицето ми бавно дъждът ромоли,

водопадно се сипе в косите.

Не е вярно, че както преди

днес ще мога отново да тичам.

 

Тихо гаснат в очите ми вечер звезди -

неуспели след лятото малки светулки

да прелитат над зрелите ниви, уви,

и във шепи светът им да свърши...

 

А и днес, вместо вчера, и малко преди...

Този ден ли е толкова дълъг, кажи?!

Спира залезът нейде в мойте гърди,

и не иска от там да си тръгне.

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??